Когато собственикът е най-евтиният служител във фирмата

KALEIDOSCOPE | Business · Technology · Society

Има една странна особеност на малкия бизнес. Всички трябва да получат парите си. Наемодателят, доставчиците, счетоводителят, софтуерните компании, банката. Само човекът, който е създал бизнеса и върши голяма част от работата, често остава последен на опашката.

И ако в края на месеца не остане нищо? Е, нали работи за себе си.

Тази логика винаги ме е озадачавала. Когато наемем специалист, приемаме, че времето и трудът му имат цена. Когато същият специалист реши да работи самостоятелно, изведнъж започва да третира собствените си часове като безплатен ресурс.

Да вземем един малък бизнес с услуги. Собственикът работи с клиенти, подготвя оферти, води кореспонденция, издава фактури, поддържа сайта, организира рекламата и се занимава с администрацията. Работният ден отдавна е приключил, но той продължава да отговаря на съобщения.

В края на месеца поглежда приходите, изважда разходите и с облекчение установява, че е останало нещо.

Чудесно. Но къде е възнаграждението за всички тези часове?

Разбира се, при самостоятелната заетост начинът, по който собственикът получава доход, зависи от правната форма на бизнеса. Не всеки предприемач си изплаща заплата като нает служител. Това обаче не означава, че собственият му труд няма икономическа стойност.

Именно тук според мен много хора допускат грешка. Изчисляват колко струва услугата им, като включват материали, абонаменти, транспорт и други видими разходи. Но времето за подготовка, комуникация, търсене на клиенти и административна работа остава някъде извън сметката.

А то не изчезва само защото не е записано във фактура.

Представете си човек, който предлага услуга за 80 евро. Самото изпълнение отнема два часа. На пръв поглед изглежда, че печели по 40 евро на час. Но преди това е отделил време за разговор с клиента, изготвил е предложение, подготвил е материалите, а след изпълнението е приключил документацията.

Ако общото време е четири часа, приходът вече е 20 евро на час, преди да приспаднем останалите разходи и данъци.

И това е при положение, че клиентът плати навреме.

Не твърдя, че всеки час трябва да бъде фактуриран отделно. Но всеки час трябва да присъства някъде в икономическата логика на бизнеса. Иначе рискуваме да продаваме услуга на цена, която изглежда приемлива само защото не сме пресметнали цялата работа зад нея.

Има и друг проблем. Когато собственикът постоянно компенсира ниските цени с повече личен труд, бизнесът може дълго да изглежда жизнеспособен. Клиентите са доволни, поръчките се изпълняват, разходите са под контрол.

Но какво ще стане, ако този човек реши да работи по осем часа вместо по дванадесет? Ако се разболее? Ако поиска да наеме помощник?

Изведнъж се оказва, че цените не позволяват да се плати на друг човек за същата работа.

Тогава бих се запитала дали бизнесът действително е ефективен, или просто разчита на това собственикът да работи повече, отколкото би приел да работи за чужда фирма.

Разбирам, че в началото на една дейност човек често инвестира много време срещу малко възнаграждение. Това може да бъде съзнателно решение. Не всеки бизнес започва с достатъчно приходи, за да осигури желания доход още през първите месеци.

Но има разлика между временна инвестиция в бъдещето и постоянен модел, при който собственикът финансира ниските цени със собствения си неплатен труд.

Затова, когато говорим за успешен малък бизнес, аз бих искала да знам не само какъв е оборотът и колко клиенти обслужва. Интересува ме и какъв доход осигурява на човека, който го управлява, колко време изисква и каква част от финансовия риск остава за негова сметка.

Защото да имаш собствен бизнес би трябвало да означава и възможност сам да определяш условията, при които работиш.

Ако всички останали получават възнаграждение за труда си, а собственикът разчита на онова, което случайно остане, имам един въпрос.

Той управлява бизнес или просто си е създал най-взискателния работодател, за когото някога е работил?

Ирена Попова

KALEIDOSCOPE | ASTERI Compass Media